Шокиращ анализ в ръцете на премиера и министъра на правосъдието

Състоялата се на 20 септември в Министерски съвет среща на министър-председателя Пламен Орешарски с граждански движения бе посветена на правосъдието. В срещата участваха премиерът и министърът на правосъдието Зинаида Златанова. Малко след началото, журналистите излязоха и тя протече при закрити врати. По обявената тема правосъдие имаше общо само три изказвания. Едно на министъра и две на граждани. От изявлението на госпожа Златанова стана ясно, че информацията която достига до нея не отговаря на истината. Тя заяви, че сме правова държава и няма как съдиите да носят отговорност за действията си по време на процеса. Бойко Никифоров от Национална гражданска инициатива против корупцията, за честно правосъдие и правова държава опонира с думите, че видно от изказването, министърката не е запозната с истинското състояние на съдебната система в България. „Тотална корупция и търговия с човешки съдби“ – така Никифоров определи съдебната ни система. „Но проблемът е съвсем лесен за решаване, предпоставката да се случва това е единствено, че магистратите могат да лъжат безнаказано. Те могат да пишат в решенията и другите съдебни актове, че в делото има доказателства, които всъщност не съществуват и да се подписват под думите си. Гарантирано е с чл.290 на Наказателния кодекс. Ако пресечем това, ще спре и корупцията в съдилищата.“ Никифоров предаде на министър председателя и министъра на правосъдието по един екземпляр анализ на правосъдието в България и изрази надеждата, че след като се запознаят с него ще приемат шокиращата истина и ще променят нещата. Представяме ви целия текст на документа без приложенията.

 Национална гражданска инициатива Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава.

Анализ

на правосъдието в Република България, причините за неговото състояние и предлагани мерки за подобряването му.

            Въведение:

            Настоящият доклад има за цел да представи състоянието на правосъдието в България, причините поради които то не изпълнява своите цели, както и да предложи мерки за въвеждане на честно правосъдие и създаване на правова държава.

78 % от българите нямат доверие в съдебната система.

На 99 % от подадените в прокуратурата сигнали е отговорено с отказ да бъде извършена проверка.

87 % от подадените във ВКС касационни жалби не са допуснати до разглеждане по същество.

83 %  от подадените във ВАС жалби срещу действия на институциите са отхвърлени или не са допуснати до разглеждане.

            Съдебната система на всяка държава е основата, върху която тя съществува и се развива. Тя  охранява спазването на обществените правила (закони) и решава възникналите спорове в съответствие с тях. Заемайки това място, тя е в основата на развитието на всяко общество и следва да гарантира реализацията на обществено полезните личности, които със своите действия в ежедневието решават проблемите на всички, а чрез своята реализация помагат на цялото общество. От друга страна, правилата на обществения живот, които наричаме закони, служат за основа при планирането на всяка част от нашия живот. Тяхното спазване и решаването на споровете в съответствие с тях предполагат при всеки възникнал спор изходът от него да бъде предизвестен и предвидим. Това е особено важно за точното прилагане на Закона за задълженията и договорите, законите отнасящи се до собствеността, трудовите закони и законите охраняващи интелектуалната собственост. Нека вземем за пример един човек, който навлиза в живота, получил е добро образование и е предприемчив. В съответствие с законите той планира своето бъдеще, а в съответствие с точното прилагане на закона при евентуален съдебен спор той предвижда и изхода от него. За съжаление това не е така и това е най-важният за решаване проблем в България. Без неговото решаване държавата е обречена на разруха, защото реализацията на обществено полезните личности е невъзможна. Те са основата на всяко общество, на неговото културно, научно и духовно развитие. Когато се сблъскат с корупцията в съдилищата, те напускат България завинаги. Това е катастрофално за България.

            Написаното в доклада е анализ и заключения от реални съдебни процеси. Дадени са примери от практиката на ВКС и ВАС, която е задължителна за всички съдилища, поради което той не отразява частни случаи, а общото състояние на правосъдието.

            Състояние на съдебната система.

            Законодателната власт създава законите, а съдебната ги прилага при споровете. Това означава, че съдилищата и прокуратурата са част от изпълнителната власт. И така трябва да бъде. Тук се сблъскваме с основния порок на съдебната система.

Когато ВКС или ВАС решат дело, то става задължителна практика и всички съдилища в България решават подобните дела съгласно него.

            Къде е парадоксът? Съгласно Закона за нормативните актове, ако нормативният акт е неясен или непълен, неговото задължително тълкуване прави същият орган, който го е издал. Тълкуването важи със задна дата от момента, в който тълкуваният акт е влязъл в сила. Законите се приемат от 240 души народни представители и тяхното тълкуване следва да се прави също от тях. Това е логично и правилно, защото законодателят най-добре знае смисъла, който е вложил в нормите.  Днес тази дейност е иззета от Върховните съдилища. Често съдебни състави само от трима души, субективно, в зависимост от личната изгода, тълкуват волята на законодателя и решават делата в съответствие с поръчката. Тези решения стават задължителна практика, игнорираща закона в полза на лични интереси.

            Вторият парадокс: Структура на съдебната власт.  Върховен административен орган на съдебната система е Висшият съдебен съвет. Много хора са с грешно разбиране, че той контролира качеството на съдебната система. Неговите функции се изчерпват с назначаването, повишаването, наказването и уволняването на магистратите, но ВСС не може да извършва проверки как съдиите вършат основните си служебни задължения, в частност дали решават делата в съответствие с истината и закона, дали лъжат когато описват намиращите се в делата доказателства и дали мотивите съответстват на нормите на закона. Всички подадени до съвета жалби с искане за проверка на законосъобразността и честността на приключили дела не се разглеждат с мотив, че съдът е независим при вземането на решенията. Същото е и с инспектората към ВСС. Писмо № 94-00-527/2013г..на ВСС.

            Тогава как съветът, след като не се интересува дали даден магистрат лъже в издадените от него актове преценява дейността му? Отговорът е че ВСС контолир единствено  спазването на сроковете за решаване на делата и поведението му извън съдебната зала. Това е истината. Голямата борба за членство във ВСС се обяснява единствено с получаваната огромна заплата и възможността да влияеш на съдиите при решаването на делата като ги заплашиш с наказание или уволнение.

            75 % от българите считат, че в съдилищата делата се решават поръчково в интерес на платилата подкуп страна. Правната уредба създава прекрасни условия за това. В чл. 121 (2) на Конституцията е записано, че  Производството по делата осигурява установяването на истината. В съдебната практика това изречение няма смисъл. Основен инструмент за изпълняване на поръчка в съда е съдията да излъже, че в делото има доказателства в полза  на страната, която е платила. Не съществува никаква възможност той да бъде наказан, нито решението да бъде отменено. ГПК предвижда възможност когато бъде установено, че в делото има извършени престъпни деяния от страна на съда, влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено, но ВКС е блокирал тази възможност и е въвел практика, че ако наказателно производство не може да бъде възбудено на основание, различно от посочените в чл.24 ал.1 т.2-5 НПК, искът по чл.124 ал.5 ГПК е недопустим. Когато съдии и прокурори лъжат, те не попадат в полето на Наказателния кодекс. За лъжа в процеса носят наказателна отговорност само страните, вещите лица, свидетелите и тълкувателите, но не и магистратите! (Писмо №3071/12  на МВР)

            Поради тази причина срещу тях наказателно преследване не може да бъде образувано. Тази причина не попада сред изброените в чл.24 ал.1 т.2-5 НПК и ВКС е приел, че установяването на обстоятелството, че съдиите лъжат по реда на ГПК също е недопустимо. (Определение №156/ 11.03.2013г. ВКС)

            Практика е съдебните измами да се извършват чрез институции, които се явяват като страна в процеса, но всъщност обслужват лични интереси. Такива са кметове, областни управители, Комисия за защита на личните данни, и др. Институциите и въобще юридическите лица могат безконтролно да представят в съда писмени доказателства – документи с невярно съдържание. Съгласно практиката на ВКС иск за установяване на престъпно деяние в процеса извършено от институция или юридическо лице е недопустимо. Няма никакъв начин влезлите в сила решения, доказани с документи с невярно съдържание представени от институция или юридическо лице, да бъдат отменени и делото решено в съответствие с истината. (Определение №277/11.07.2013г.)

            Съдът може да откаже установяването на верността на представени в делото документи с невярно съдържание и чрез тях да реши делото, без да носи никаква отговорност за това. Обикновено това става като в първа инстанция съдията излъже, че документът е разпоредителен, а не удостоверителен. Такива са случаите с актове за държавна собственост.

            Особено вредно е обстоятелството, че в съдебната практика е прието, че разпоредителните документи (разпореждания, заповеди, постановления и решения), не могат да бъдат с невярно съдържание и не подлежат на контрол дали записаното в тях е истина. Примерно с една заповед, министър се разпорежда с частен имот, върху който няма абсолютно никакви права. С нея го подарява на трето лице. Тази заповед се признава като доказателство в съда и верността на съдържанието и не може да бъде оспорено нито в гражданския съд, нито в прокуратурата. В съда Истинският собственик няма никакви шансове да си върне имота.

            В Закона за съдебната власт и Конституцията е записано, че делата се разпределят на принципа на случаен подбор и е пояснено, че това става по електронен път. Всъщност това не означава нищо, тъй като от практиката на Върховен касационен съд е видно, че дори когато дадено дело е разгледано и решено от съдебен състав на когото въобще не е разпределяно, решението му е допустимо и влиза в сила. (Решение№346/30.11.2011г. на ВКС II гр. Отд.)

            Съгласно Конституцията на Република България делата се решават в съответствие с закона и осигуряват установяването на истината. Всъщност няма никаква гаранция за това, тъй като решението по всяко дело може да бъде взето преди да бъде проведено последното заседание по делото. От съществено значение за решаването на делата са обстоятелствата записани в протоколите от заседанията. Съгласно ГПК, това което не е записано в протокола не се е случило. Това се отнася до дадените в заседанието показания, писмени доказателства и извършените от съда разпити на страните, вещите лица и свидетелите, т.е обстоятелствата изясняващи истината по спора. Текстът на протоколите може да се допълва по искане на страна в спора. Това се  прави в отделно открито заседание. Честа практика е протоколът да не е пълен, да е оспорен и за допълването му да има насрочено открито заседание, но съдът да постанови решение, преди то да се е състояло. Такова решение не е съобразено с всички обстоятелства по делото. Въпреки това практиката на ВКС определя, че тези решения са допустими. (Решение№346/30.11.2011г. на ВКС II гр. Отд.)

            Особено място в решаването на делата намира понятието “Правен интерес”. Въпреки че съгласно ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба отнасяща се до нарушени права и такова понятие в ГПК не съществува, ВКС го е въвел в своята практика и е дал на съдиите властта да преценяват дали страната подала иска има такъв. Това е унизително и обидно, тъй като ищецът плаща съдебните такси и е преценил, че има смисъл да води делото. Всъщност преценката за наличие на  “правен интерес” е инструмент за манипулиране на делата. Няма по-лесен начин, когато ищецът докаже иска си, а ответникът е платил на съда, за да спечели делото, съдът да обяви липса на “правен интерес” и иска да бъде обявен за недопустим. Това може да стане в първа, втора и дори в касационната инстанция.

            При воденето на делата всяка от страните е длъжна да докаже своите твърдения и да обори твърденията на другата страна. Всички доказателства извън този спор не се приемат от съда, тъй като те не са относими към спора. Практика е съдът да се произнесе по теза, която не е била сочена от никоя от страните и те не са имали възможност да представят доказателства относно нея. Парадоксално е, че ВКС не уважава молбите за отмяна на такива решения и се мотивира, че страната е можела да се сдобие с доказателството още в първата инстанция въпреки, че тезата не е разглеждана в делото. (Решение№419/13.11.2012г. на ВКС I гр. Отд.)

            Съдът не зачита елементарните норми на закона. Пример за това е, че съгласно ГПК когато жалба или молба е изпратена по пощата за дата се счита тази на пощенското клеймо. Вместо да вземе за достоверна датата на пощенското клеймо, тричленен състав на ВАС определя, че датата е тази, на която върху молбата е поставено разпореждане от председателя на отделението. Определение в протокол от 19.12.2011г. по адм. дело №4758 по описа за 2011 година на ВАС)

            Съгласно действащият ГПК, до касационно разглеждане се допускат само жалби по решения, за които страната докаже, че не съответстват на съдебната практика, или  по казуса не съществува такава. Това задължава страната да познава цялата практика на ВКС. Не се приемат касационни жалби, които не са подписани от адвокат. Това задължава страните да наемат такъв и да плащат непосилни такси за това. Не се допускат до касационно разглеждане жалби, които не отговарят на горните изисквания, въпреки че в тях са посочени незаконосъобразност и нарушаване на процесуалните правила. Преценката за допустимост се извършва субективно, а решенията по недопуснатите жалби влизат в сила. Тази преценка е основен инструмент, чрез който се финализират съдебните измами.

            ВКС не зачита дори собствените си тълкувателни решения. Той не допуска до разглеждане по същество на касационни жалби, в които се сочи недопустимост на въззивното решение, въпреки че в ТР №1/2010г. е записано, че ако има съмнения за недопустимост съдът е длъжен да допусне жалбата до разглеждане по същество. (Определение №343/08.06.12 по гр.д.№342/12 ВКС второ отд.) Подадените в Софийска градска прокуратура, ВКП и ВСС сигнали за длъжностно престъпление извършено от съдиите защото не са изпълнили това задължение остават без извършена проверка.

            Защо прокуратурата не работи?

            Съгласно Закона за съдебната власт, прокурорът може да извършва определени действия. Това означава, че той не е длъжен да ги извършва, а може да го направи само ако пожелае. Обществена заблуда е, че дейностите които институциите извършват съгласно  конституцията и законите за задължителни за тях. В свое решение ВАС е решил, че е налице отказ на административен орган (в случая Министерски съвет)  да извърши определено действие само когато в закона е изрично записано, че той е длъжен да го направи. (Определение 15961/22.12.2009г. на ВАС)

Това означава, че в България институциите и органите на властта вършат дейността си само ако пожелаят.

            Прокуратурата въобще не работи и не извършва проверки. В своята дейност прокурорите копират стари постановления, сменят само номера и имената.

            По жалбите сочещи престъпления извършени от магистрати в съда, прокурорите от ВКП отказват образуване на  проверки с мотив, че страната е недоволна от решението.  В инспектората на ВКП и СГП прокурори лъжат, че сигналите се отнасят до висящи съдебни производства въпреки, че става дума за приключени такива и престъплението е завършено с влязло в сила решение. Отказите за извършвене на проверка се правят не с резолюция или постановление , с обикновено писмо. (Писмо №6775/2013 на ВКС)

            Прокурорите отказват образуването на досъдебни производства, ползвайки всевъзможни мотиви. Характерен е случай на отказ с мотив, че в НК няма легална дефиниция що е документ. Така всеки прокурор може субективно да реши дали е извършена документна измама, преценявайки сам дали въпросният фалшифициран текст е документ или не е.

            Възможността да не бъдат образувани в МВР и прокуратурата проверки по сигнали за закононарушения е дадена с нормативен документ издаден от бившия министър на вътрешните работи и бившият Главен прокурор. Това е Инструкция за провеждане на предварителните проверки Із – 673/16.03.2011 г. Въпреки че тя е вътрешноведомствена, в чл. 4 от нея е дадена възможност органите да отказват образуване на проверки по закононарушения, които не са квалифицирани като престъпления от общ характер в НК, както и прокурорът субективно да прецени, че подаденият сигнал съдържа общи изявления.  С нея прокуратурата и МВР са освободени от всякакво отношение към престъпленията от личен характер и закононарушенията извършвани в изборния процес. Благодарение на нея в електронните медии се публикуват безнаказано клевети за публични личности, които нямат възможност да се защитят, защото органите отказват да издирят извършителя.

В заключение за състоянието на съдебната система можем да кажем следното:

Съдебната власт дублира законодателната, а с правомощията, които има, я игнорира. Излизайки извън границите на изпълнителната власт, тя  се е превърнала в най-влиятелната. На нея е подвластен целият обществен и политически живот. Решаването на делата е превърнато в инструмент за престъпно решаване на човешки съдби. Магистрати безнаказано лъжат в протоколите, определенията и решенията. Дела се гледат и решават от състави, на които не са разпределени. Институциите доказват тезите си в съда чрез документи с невярно съдържание. Прокуратурата, МВР, ВСС и инспектората към него нямат отношение към този процес и отказват да проверяват  действията на магистратите.(Писмо №94-00-527/2013г. на ВСС).

            ДАНС е затрупана от сигнали за корупция сред магистрати, но не образува проверки. Установяването на престъпно деяние, извършено от съдебен състав в процеса не е възможно по никакъв начин. Гражданите не могат да подават касационни жалби, без да наемат адвокат. Таксите за водене на делата са непосилни. Обезщетенията по загубени от България дела в ЕСПЧ се изплащат от данъкоплатеца, вместо от виновните за това магистрати. Това положение заедно с наличните предпоставки за корупция са превърнали съдебната система в истинската мафия на България. Чрез съда могат да се продадат и купят човешки съдби.

            Очаквания на гражданите от правосъдието:

            Съвсем естествено е гражданите да очакват от съдебната система тя да върши работата, за която е създадена. Те я издържат със своите данъци и е нормално да са недоволни когато не работи. Само за 2013 г. държавата е изплатила на съдебната система около 404 млн. лева субсидия. Едни нормално функциониращи съдилища биха изглеждали така: Има спор, подава се молба до съда и се получава честно и съобразено със закона и истината решение. За нормална прокуратура: подаден сигнал за извършено закононарушение, извършена проверка и установено извършено ли е такова в действителност. Това е нормалното очакване на гражданите, но в действителност не се случва. За огромен брой подадени молби за защита на лични и имуществени права е отказано да бъдат решени, а друга част са решени не според закона, а по лични убеждения на съдебния състав, което нормално се приема от гражданите като корупция. Липсата на доверието на гражданите в съдебната система е факт. Това явление е с огромно значение и последствия за обществото и държавността.

            Решение на проблема.

            Първо: крайно необходимо е да бъде сложен край на тълкуването на законите от съда, а това да се извършва, както е по закон, от  Народното събрание. Съдът да има право и задължение да иска такова тълкуване, когато закона е неясен.

            Второ: да бъде записано в Наказателния кодекс, че магистратите се наказват със затвор когато затаят истина или потвърдят неистина, за срок по-дълъг от наказанието отнасящо се за вещи лица и свидетели. Когато това е извършено писмено в мотивите или  обстоятелствата на решение или друг документ, да се счита, че е извършено с умисъл и цел. Когато е извършено от съдебен състав от повече от един човек, да се счита за престъпна група. За тези престъпления да няма давност.

            Трето: В закона за съдебната власт да бъде записано задължението на прокурора да извърши проверка на всеки сигнал за извършено закононарушение, без оглед дали в сигнала е посочено престъпление записано в Наказателния кодекс и без оглед от какъв характер е. Отказът това да бъде извършено да се счита за престъпление. За него да няма давност.

            Четвърто: ВКС да е задължен да установява истината по делата и да отменя всички решения по чийто дела има открити нови доказателства, без оглед дали е имало възможност да бъдат представени в съда по-рано.

            Пето: В Закона за съдебната власт да бъдат записано като служебно задължение на съдиите установяването на истината преди постановяване на съдебен акт и ако това не се прави, същите да бъдат осъждани за престъпление по служба.

            Шесто: Да бъде въведен стандарт за водене на делата в съда, който да включва издаването на удостоверителен документ, в който да се записват в табличен вид приетите доказателства, кое от тях какво точно доказва, тезите на страните и приложената норма на закона. За съставянето му с невярно съдържание извършителите да носят наказателна отговорност.

            Седмо: Съдът да бъде задължен да установява верността на всички оспорени доказателства, които са представени в делото.

              Осмо: Магистратите да отговарят персонално за всички щети нанесени върху физически или юридически лица, които са пряко или косвено следствие от постановен от тях акт.

            Девето: Когато България бъде осъдена да заплати обезщетение по дело в ЕСПЧ заради отказано право на справедлив и безпристрастен съд, обезщетението да се изплаща автоматично чрез изпълнително дело солидарно от последния съдебен състав. За несправедливо задържане същото да се прави от прокурорите.

            Десето: Да бъдат разгледани всички касационни жалби, които не са допуснати и в които има посочени касационни основания.

________________________________________________________________________________

Национална гражданска инициатива Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава.

За котнтакт: Бойко Никифоров, тел. 0889 710 863 email: ruseelit@abv.bg


Сподели статията в Тези бутончета са връзки към сайтове, в които можете да качите линк към тази статия.
  • Svejo.net
  • Dao.bg
  • Piron.bg
  • Web-bg.com
  • Lubimi.com
  • Pipe.bg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
This entry was posted in Без категория. Bookmark the permalink.